Следпразнично продължаваме представянето на екипа ни със Симона Иванова – търговски представител за регион Стара Загора. И искаме да започнем представянето й с подозрението, което таим към нея! Подозираме, че Симона е открила източник на неизчерпаема енергия, който не иска да сподели с нас! Защото какво друго би било обяснението на това, как едно момиче, тежащо колкото две туби листен тор е способно с такава лекота да обслужва над 150 клиенти, обработващи от 100 декара до над 100 000 декара?
Симона е родена преди 29 години в Стара Загора. Завършила е Тракийски Университет със степен бакалавър, направление Полевъдство, а след това и Аграрен университет в гр. Пловдив, със степен магистър в направление Растителна защита.
Първият й допир със земеделието е през ученическите години, във фирма, занимаваща се с отглеждането на зърнено-житни култури. След завършването на магистратура започва работа в ИАСАС, в опитното поле на гр. Раднево. От 16 годишна се занимава с търговия и стартът й в бранша, в по-малка дистрибуторска фирма, потръгва толкова добре, че тя вече знае, на какво да се посвети. След това се „гмурка в дълбокото“ и през 2019 г. става част от екипа на АСМ.
Симона не само отговори на въпросите ни, но и аргументира избора си на любима култура, разказвайки ни приказка, която като малка е слушала!
Здравей, Симона! Макар и само на 29 години, вече почти половината от живота ти е преминала в земеделието! Как се се случи това?
Симона: От земеделие се интересувам още преди да запиша да изучавам професията Агроном.
При теб винаги откриваме енергичност и мотивация в индустриални количества! От къде ги черпиш?
Симона: Мотивира ме динамиката на ежедневието, неизвестността дори понякога, в каква ситуация можеш да попаднеш. Интензивността на самата професия и най-вече стимула ми да помогна, когато клиентите ми имат нужда, понеже „заводът на открито“ никога не знаеш, какво може да ти поднесе.
Ние самите не се сещаме за предизвикателства, които ти не си способна на преодолееш. Помогни ни, като посочиш такива!
Симона: Надпреварата с времето е моето най-голямо предизвикателство!
Коя култура би посочила, като твоя любима?
Симона: Пшеницата е моята любимата култура. Като малка са ми разказвали една приказка за стареца и житото и сякаш от там се вдъхновявам от нея. (В края на този материал може да откриете и самата приказка – Бел. авт.)
Ето възможност да се обърнеш към клиентите си! Какво би искала да им кажеш?
Симона: Не спирайте да разчитате на нас! А тези, които все още не са се запознали с някои от търговците на АСМ препоръчвам да го направят, защото ние сме хора, които се поставяме на тяхно място и винаги ще реагираме навреме!
От снимките ти си личи, че работният ден за теб минава с настроение! Коментирай, какво виждаме на тях.
Както ви обещахме, за финал ще споделим с вас приказката, която навремето е вдъхновила Симона:
Едно време се свършило житото и като нямало откъде да си заловят семе, хората се уплашили да не умрат от глад. Уплашил се и царят. Той събрал всички боляри и им рекъл:
– Отде да е – от дърво, от камък – да ми намерите жито за семе. Давам ви седмица време. Ако не намерите до уречения ден, всички ви ще погубя.
Болярите си отишли загрижени и взели да питат и разпитват де да се намери жито, ала никой не знаел да им каже: нямало ни старци, ни старици. Такъв бил тогава редът, че убивали хората, когато позастареят. И болярите нямало кого да питат де може да се намери жито, за да се завъди отново.
Само един болярин си имал още баща. Той го бил скрил на потайно място и го хранел, без да усети някой.
И този болярин като другите си отишъл замислен и угрижен. Грижата му от ден на ден ставала все по-голяма и по-тежка. Най-сетне той почнал да не спи.
До уреченото време останал още един ден. Тогава боляринът отишъл при скрития си баща да го види и да се прости с него преди смъртта си.
Старецът, като видял сина си толкова посърнал и повяхнал, попитал го:
– Синко, какво ти е, болен ли си?
– Не съм болен – казал боляринът на баща си, – ами утре царят ще ме погуби.
– Защо ще те погуби, синко, да не би да си сгрешил нещо?
– Нищо не съм сгрешил, тате, ами житото се е свършило из цялото царство и няма отде да се вземе за семе, та да се завъди и занапред. Преди седмица царят ни вика и заповяда – от дърво, от камък – да намерим до утре жито, че ако не намерим, ще погуби всички боляри. Само още един ден ни остава. Утре ще свърши нашият живот.
Старецът, бащата на болярина, се засмял и му казал:
– Това ли било? Кажи на царя да заповяда на всички хора в царството си да разровят мравуняците. Там ще намерят жито и от него ще завъдят ново.
Боляринът се зарадвал много и на другия ден отишъл при царя. Там намерил другите боляри замислени и посърнали. Те казали на царя, че не могли да намерят никъде жито. Царят заповядал да дойдат джелатите, да изведат болярите накрай града и да ги посекат.
– Стой, не погубвай болярите си, царю честити – продумал синът на скрития старец, – аз намерих жито за семе!
– Де? – попитал царят зарадван.
– В мравуняците, царю честити, да търсим, там ще намерим.
– Как научи? Да ми кажеш кой ти обади това! – попитал го повторно царят.
– Не смея, царю честити, не смея да ти обадя това, защото ще ме погубиш.
Царят се врекъл да му не прави нищо зло – само да обади.
– Като остаря баща ми, царю честити, – рекъл боляринът, – мене ми досвидя да го убия, скрих го и досега го храня тайно. Той ми обади, че само в мравуняците може да се намери жито.
– Отсега нататък – рекъл царят, – нека старите хора си живеят в почит до смъртта си. Виждате ли – старецът ни изведе из бедата.
И царят отменил старата жестока заповед.
След това заповядал из цялото му царство да разровят мравуняците. Там наистина намерили много жито. С него подновили семето, та се сее и до днес.
Design and development by Be Bright Digital